Кандидат-студент

Конспект по история за ВТУ и теми от минали години

Posted on: април 5, 2010


Програма (конспект) за кандидатстудентския изпит по История на България (тема) за Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ за прием 2010. Програмата за провеждане на конкурсния изпит по история на България – І (тема), е съобразена със задължителната подготовка по „История и цивилизация” за 11 клас на СОУ. В нея са включени основни моменти от изучавания учебен материал за периода от създаването на българската държава до Първата световна война (включително).

През последните години са изтеглени следните теми за конкурсния
изпит по История на България:
1994 “България при хановете Крум и Омуртаг”
1995 “Участие на България в Балканските войни (1912–1913)”
1996 “България при Симеон Велики. Златен век на българската
книжовност и култура”
1997 “България по времето на цар Симеон Велики”
1998 “Движение за новобългарска просвета и култура”


СЪЗДАВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ. Произход,
прародина и разселване на славяните. Колонизация на Балканския полуостров
от славяните VІ–VІІ в. Прабългари – произход, прародина, разселване – V–VІ
в. „Велика България” на кан Кубрат – степното начало на българската
държавност. Аспаруховите прабългари на Балканския полуостров –
отношения с аварите и Византия. Битката при Онгъла през 680 г. – последици.
Завладяване на земите между Дунав и Стара планина. Отношения със
заварените славянски племена. България и Византия в края на VІІ в.
Куберовите българи в Македония – опит за създаване на втори
държавнополитически център на византийска територия. Управление на кан
Тервел. Военнополитически успехи. Териториални придобивки и
международни договори. Отблъскване на арабската инвазия 717–718 г.
ТЕРИТОРИАЛНА ЕКСПАНЗИЯ И ДЪРЖАВНОАДМИНИСТРТИВНИ
РЕФОРМИ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ІХ в. България по времето на
кан Крум (803–814). Териториални придобивки. Войни с Византия 811–813 г.
Законодателна дейност. Начало на веоенноадминистративните реформи.
Продължаване на реформите при кан Омуртаг (814–831). Мирните договори с
Византия. Строителна дейност. Териториално разширение при кановете
Маламир (832–836) и Пресиан (837–852). Социалнополитическа и
военноадминистративна йерархия. Засилване на централната власт.
Превръщане на езическа България в европейска монархия от
ранносредновековен тип.
НАЛАГАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА ОФИЦИАЛНА ДЪРЖАВНА
РЕЛИГИЯ. Християнството в българските земи до средата на IX в. –
отношение на езическите владетели към християните. Външнополитически и
идеологически предпоставки за налагане на християнството в България през
средата на ІХ в. Кан/княз Борис-Михаил (852–889, +907) и неговата роля за
покръстването. Бунтът на 52-та боилски рода. Засилване на византийското
влияние. Борба за независима българска църква (866–870 г.). Осми вселенски
събор (869–870 г.) и българският църковен въпрос. Учениците на Кирил и
Методий – водачи и апостоли на християнизацията на България. Езическа
реакция при княз Владимир/Расате (889–893). Превратът през 893 г.
81
Решенията на т. нар. Преславски църковно-народен събор. Климент Охридски
– пръв „епископ на български език”. Ролята на България в християнската
култура през средните векове.

СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СЛАВЯНСКАТА
ПИСМЕНОСТ И КНИЖНИНА. Славяните във Византия и България – опити
за приобщаване към християнството. Необходимостта от славянски книжовен
и литургичен език. Константин-Кирил Философ и Методий – славянски
първоапостоли и просветители. Създаване на славянската писменост (855 г.).
Глаголица и кирилица. Великоморавска мисия. Отпор на триезичната догма.
Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България. Създаване и дейност
на Плисковско-Преславската и Охридската книжовни школи.
„ЗЛАТЕН ВЕК” НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И КУЛТУРА ПРИ ЦАР
СИМЕОН ВЕЛИКИ (893–927). Езическа реакция при княз Владимир/Расате
(889–893). Превратът през 893 г. Решенията на т.нар. Преславски църковно-
народен събор и изборът на Симеон за български княз. Първата българо-
византийска война 894–896 г. България и Византия 896–904 г. Зараждане на
„имперската идея” в България – същност и характеристика. Опити за налагане
на българско влияние на Босфора. Българо-византийските войни 913–924 г.
Опити за антивизантийски коалиции с арабите. Завладяване на сръбските
земи. Конфликт с Хърватия. Българо-византийският мирен договор от месец
октомври 927 – венец на усилията на княз Борис и княз/цар Симеон Велики.
Разцвет на българската писменост и култура. Творци, творби, идеи.
Материална култура – строителство и архитектура, изобразителни и
пластични изкуства. Иконопис. Художествено-приложни и декоративни
занаяти.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, УКРЕПВАНЕ И ТЕРИТОРИАЛНА ЕКСПАНЗИЯ
НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ПЪРВИТЕ АСЕНЕВЦИ (1186–1241)
Българите във византийската имперска система. Политическа криза във
Византия през 80-те години на ХІІ в. Въстанието на Петър, Асен и Калоян
(1186–1188) и възстановяване независимостта на българската държава.
България и Третия кръстоносен поход 1189–1190 г. – опити за признаване на
царската титла на Петър. Върховната власт при Асеневци – съвладетелство.
Убийствата на Асен и Петър. Цар Калоян (1196–1207). Войни с Византия.
Преговори за уния с Римската църква (1199–1204). Резултати. Отношения с
Латинската империя. Одринската битка (14. 04. 1205) – последици.
Възраждане на имперската идея в българската политика през 1205–1207 г.
Смъртта на цар Калоян. Временно разпокъсване и отслабване на българската
държава при цар Борил (1207–1218). Ориентация към възстановяване на
православието. Православният църковен събор през 1211 г. в Търново.
Отношения със съседните балкански държави. Цар Иван Асен II (1218–1241).
82
Възстановяване на териториалната цялост. Издигане на международния
авторитет на България – отношения с Епир и Латинската империя. Битката
при Клокотница (9. 03. 1230 г.) и нейните последици. Българската
военнополитическа хегемония в Европейския Югоизток (1230–1241).
Възстановяване на Българската патриаршия в Търново през 1235 г. Културен,
стопански и политически просперитет по времето на цар Иван Асен II.
БЪЛГАРИЯ И ОСМАНСКАТА ЕКСПАНЗИЯ. Временна стабилизация
през първите десетилетия на ХІV в. Политическо развитие при цар Иван
Александър Асен (1331–1371). Териториално разпокъсване на българските
земи. Видинско царство на Иван Срацимир. Търновско царство на Иван
Шишман. Добруджанско деспотство. Родопският владетел Момчил. Сръбски
владетели в Югозападните български земи и Македония. Отношения на
България с Византия, Унгария, Сърбия и самостоятелните владетели. Поява на
селджукските и османските турци на Балканите. Първи трайни завоевания.
Етапи на османското завоевание на българските земи – от независимост към
васалитет и унищожение на българската държавност. Превземане на Тракия,
Софийското поле, Североизточна България. Падане на столицата Търново под
турска власт (17. 07. 1393 г.). Цар Иван Шишман в Никопол и неговата гибел.
Завладяване на Видинското царство от османските турци (1396–1397).
Запазване на остатъци от държавността в северозападните български земи.
Последици от падането на България под властта на османските турци.
АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XV–XVII в.
Обща характеристика и периодизация. Форми, методи и прояви на съпротива.
Хайдутството – същност, цели, значение. Европейските антиосмански войни
през ХVІ–ХVІІ в. и българите
КУЛТУРАТА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XV–XVII в. Книжовен
живот, архитектура и живопис. Народна култура. Културни връзки и
взаимоотношения на българските земи с гръко-православния свят. Нови
явления в книжовния живот през ХVІІ в. – дамаскини и католическа
книжнина.
ЗАРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ. Същност и съдържание на
Българското възраждане. Обществено-икономически промени в българските
земи през Ранното Възраждане – XVIII и началото на XIX в. Разпад на
тимарската система. Промени в селското, градското стопанство и социалната
структура на обществото; зараждане на капиталистически отношения. Паисий
Хилендарски и „История славянобългарска”. Софроний Врачански и неговата
обществено-политическа дейност.
ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО. Предпоставки и зараждане на движението. Откриване на
новобългарски училища в Мизия, Тракия и Македония. Видни представители–
83
просветители. Ролята на Русия и западноевропейските страни за развитието на
българската просвета. Основни насоки в развитието на българската
възрожденска култура.
БОРБА ЗА НАЦИОНАЛНА ЦЪРКВА. Положението на българската църква
след падането на България под османско иго. Причини, характер и етапи на
църковнонационалните борби. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Великите сили и църковнонационалното движение. Създаване на Българската
екзархия. Формиране и признаване на българската нация.
НАЧАЛО НА ОРГАНИЗИРАНА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНА
БОРБА. ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Политически движения и прояви
през XVIII и първата половина на XIX в. Участие на българите в руско-
турските войни и в освободителните движения на балканските народи.
Велчова завера. Селски въстания (1835–1850). Кримската война и българите.
Обществено-политически промени в българските земи след Кримската война.
Георги Стойков Раковски – идеолог на организираната
националноосвободителна борба. Програмни документи на Раковски. Първа
българска легия. Политически движения и организации през 60-те години на
XIX в. Изпращане на чети в България.
СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ВРО И БРЦК (1869–1875).
Националноосвободителното движение в края на 60-те и началото на 70-те
години на XIX в. Дейност и идеология на Любен Каравелов и Васил Левски.
Създаване и дейност на Вътрешната революционна организация. Основаване
на Българския революционен централен комитет. Първо общо събрание на
БРЦК (29.04. – 4. 05. 1872 г.). Криза в революционната организация след
гибелта на Васил Левски. Христо Ботев – дейност и идеология. Опит за
въстание, организиран от Българския революционен комитет през септември
1875 г.
АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876 г. Гюргевски революционен комитет и
неговите решения. Подготовка, избухване и ход на Априлското въстание.
Четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. Характер, значение и международен
отзвук на Априлското въстание. Цариградската конференция и българският
въпрос.
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА (1877–1878). Дипломатическа и военна
подготовка на войната. Стратегически планове на руското командване. Ход на
войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински
договор. Значение на Руско-турската освободителна война.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, УРЕДБА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖАВА (1878–1885). Временно руско управление. Уредба на Княжество
България. Търновска конституция. Промени в поземлената собственост.
Развитие на промишлеността. Формиране на партийнополитическа система.
84
Управления на консерватори и либерали (1879–1881). Режимът на
пълномощията (1881–1883). Борба за запазване на конституцията. Управление
на либералите (1884–1885).
СЪЕДИНЕНИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ.
Уредба на Източна Румелия. Обществено-икономическо и политическо
развитие на Източна Румелия. Движение за съединение. Български таен
централен революционен комитет. Подготовка и провъзгласяване на
Съединението. Дипломатическа и военна защита на Съединението. Сръбско-
българска война 1885 г. Букурещки договор и Топханенски акт 1886 г.
Значение на Съединението.
ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО, ПОЛИТИЧЕСКО И КУЛТУРНО
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО ДО КРАЯ НА XIX в.
Характерни процеси в икономическото и общественото развитие.
Политическата криза 1886–1887 г. Управление на Стефан Стамболов:
стопанска политика, вътрешна и външна политика, политически борби.
Социалнополитически идеи и обществени движения в края на XIX в. България
при управлението на д-р Константин Стоилов и Народната партия. Укрепване
на международното положение на България. Вътрешна, стопанска и външна
политика. Партийнополитическа система
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И
ОДРИНСКО В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX в. Обстановката в
неосвободените български земи след Берлинския конгрес. Съпротива срещу
решенията на конгреса. Комитетите „Единство”. Кресненско-Разложко
въстание 1878–1879 г. Характер и значение на въстанието. Българската
екзархия – статут и народополезна дейност. Възникване и развитие на
революционното движение. ВМОРО. Патриотично движение в България.
Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.: националноосвободителното
движение в началото на XX в., подготовка, избухване и ход на въстанието.
Последици и значение на въстанието от 1903 г. Криза в организацията.
БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА XX в. Стопански подем до войните.
Развитие на индустрията, селското стопанство, транспорта, търговията,
кредитното дело. Преходни кабинети 1899–1903 г. Управление на
Народнолибералната и на Демократическата партия. Обявяване на
независимостта на България през 1908 г. и нейното значение. Личен режим.
Коалиционен кабинет на Народната и Прогресивнолибералната партии.
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВОЙНИТЕ (1912–1919) Подготовка на България за
освободителната война. Формиране на Балканския съюз. Балканската война
(1912–1913). Поражение на Турция и победа на съюзниците. Лондонски мирен
договор. Противоречия между съюзниците. Междусъюзническата война –
1913 г. Букурещки договор и Цариградски мирен договор. Характер и
85
значение на Балканските войни. Избухване на световната война. Вътрешно и
международно положение на България. Политиката на българското
правителство в началото на войната. Българската общественост и
външнополитическата ориентация на България. Влизане на България във
войната. Настъпление на българската армия. Положението на фронта и в тила.
Войнишко въстание 1918 г. Излизане на България от войната. Ньойски мирен
договор (1919 г.).
ЛИТЕРАТУРА
Лазаров, Ив., Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски. Кратка
история на българския народ. С., Анубис, 2004.
Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев, В. Стойчева, П. Ст. Петков, М.
Палангурски. История на България. Тестове и конспекти за кандидат-
студенти. Слово, В. Търново, 2003.
Гюзелев, В., Р. Гаврилова, Ив. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М.
Радева. Учебник по история и цивилизации за XI клас. Просвета, С., 2001.
Андреев, Й., Е. Стателова, Кр. Мутафова, П. Ст. Петков, Т. Мишев.
Учебник по история и цивилизация за 11 клас. Задължителна и профилирана
подготовка. С., Кръгозор, 2002.
Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев, Р. Михнева, Л. Стоянова, М.
Палангурски, В. Стойчева. Учебник по история и цивилизации за XI клас на
СОУ. Слово, Велико Търново, 2001.
Делев, П„ Г. Бакалов, П. Ангелов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив.
Илчев, Е. Калинова, И. Баева. Учебник по история и цивилизации за XI клас.
Планета 3, С., 2001.
Мутафчиева, В., К. Косев, Ст. Грънчаров, Хр. Матанов, Ил. Илиев, А.
Василев. Учебник по история и цивилизации за XI клас, Анубис, С., 2001.
Гюзелев, В., Д. Саздов, Л. Спасов, П. Павлов, Ив. Тютюнджев, Ив.
Лазаров, М. Палангурски. История на България, учебник за кандидат-
студенти и зрелостници, В. Търново, 2000.
Мутафова, Кр., А. Андреев. История на България. Помагало за кандидат-
студенти и зрелостници. Славена, 2005.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: