Кандидат-студент

История – конспект

Posted on: август 22, 2009


Програмите за изпитите излизат едва към месец февруари-март, когато можете да си закупите и справочника на университета. Та неписано правило е, че дотогава важи конспекта от миналата година и евентуално ак има някакви малки промени, имате време от няколко месеца да допълните знанията си за изпита.

Конспекта по изпита по история за СУ за 2009 г.:

Образуване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.)
Прабългари и славяни през епохата на „Великото преселение на народите“ (IV-VII в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.

Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на IX – първите три десетилетия на X в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.

Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий II.

Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II. Държавна уредба и стопанско развитие.

Църква и култура през XVXVII в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирска мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.

Политически и съпротивителни движения на българите през XVXVII в.
Българската антиосманска съпротива през XV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през XVI-XVII в.

Ранно българско възраждане
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.

Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.

Цьрковно-национално движение през епохата на Възраждането
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на 70-те години на XIX в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821-1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Създаване и дейност на БРЦК.

Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България.

Възстановяване и развитие на българската държава (1878-1885)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885). Признаване на Съединението.

България в края на XIX век (1887-1899)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.

Българският национален въпрос (1878-1903)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век. Илинденско-Преображенско въстание.

България в навечерието и по време на Балканските войни (1908-1913)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912-1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.

Държавно-политическо развитие на България (19181923)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.

България в годините на Втората световна война (1939-1944)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. „Обединена“ България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

Формат на изпита
Писменият изпит по История на България се състои в развиване на тема по даден исторически поблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебното съдържание по История на България за XI клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.
Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по История на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях.

Основни цели на изпита:
– да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изсиквания за първо равнище;
– да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
– да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа
Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
– ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
– правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
– анализ и обобщения върху определени събития, личности, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси на темата;
– коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
– изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по История на България за XI клас на СОУ – задължителна подготовка;
– точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
– изводи и обобщения по темата;
– езикова и стилистична грамотност на изложението;
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.

Методически указания
За успешното представяне на изпита на кандидат-студентите се препоръчва:
– да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по История на България;
– да използват тестовата форма за проверка на знанията;
– да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните проблеми и въпроси;
– да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложеието и заключението на темата.

Забележка: От кандидат-студентите не се изисква в увода да посочват автори и изследвания по проблемите, които са предмет на темата.

Литература:
История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001.
История и цивилизация. Учебник за 11 клас на СОУ. Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
История и цивилизация. Учебникза 11 клас на средните общообразователниучилища. Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Xр. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: