На изпита по история във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ на 13 юли пък се падна темата „България при цар Симеон Велики (893 – 927 година)”.

Източник: http://kandidatstvane-su.hit.bg

Ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда? (Христо Ботев, „Към брата си”)

Не искам състрадание от хората! Аз имам всичко: моя е смъртта (Атанас Далчев, „Дяволско” )

Източник: focus-news

Частни учители, чиновници, които са родители на абитуриенти, и преподаватели на дванадесетокласници няма да имат достъп до подготовката на матурите. Тази година за първи път просветното министерство определя с гриф „строго секретно“ листовете на брайлов шрифт за незрящите деца, всички чернови и свитъци с верни отговори, както и дисковете за слушане с разбиране от чуждоезиковата матура. До момента за ведомствена тайна бяха обявявани само изпитните варианти, писмените работи и протоколите с оценките. На практика засекретяването на всички процедури по веригата означава, че за най-малкия теч на информация ще следва моментално уволнение. За целта всеки, включен в организацията на държавния изпит, ще полага клетвена декларация.

Министерството подхваща и квесторите със строги санкции. Те няма да имат право да внасят и да говорят в изпитните зали по мобилни телефони.

Освен да следят да няма преписване, пазачите ще отговарят в сградата на училището да не се допускат външни лица. По време на изпита квесторите ще записват всяка стъпка от работата на учениците от избраната тема до предаването на готовите изпитни работи. Специално внимание за първи път ще се обръща на черновите.

Всеки работен лист на учениците ще се отчита писмено и ще се изисква след края на изпита. Черновите ще се съхраняват три месеца в просветното министерство, за да послужат като доказателство при съмнение за преписване. След като срокът изтече, пред погледа на човек от МОМН черновите ще се унищожават, гласят правилата за провеждане на матурата.

Като допълнителна мярка за сигурност просветното министерство въвежда и проверка на случаен принцип, при която от писмените работи във всеки регион ще се избират 30 работи. Външни експерти ще разсекретяват пликовете и ще проверяват дали всички правила за предаване на тестовете са спазени. При най-малкия пропуск работата ще се анулира.

Държавните зрелостни изпити в този си формат се провеждат за четвърта поредна година. Оценките от тях служат за вход в повечето специалности във висшите училища в България, макар и с по-нисък коефициент от оценките от кандидатстудентския изпит.

Оценките от ДЗИ се вземат с предимство в балообразуването в повечето университети. В Софийски университет когато за формирането на бала за една специалност се взема оценка от дипломата по един предмет, оценката от матурата се взема с предимство пред оценката от гимназиалния курс на обучение.

Повече подробности четете на сайта Кандидат-студент 2011.

Кандидатите могат да видят оценените си работи и да се запознаят с рецензията си в двудневен срок – вторник и сряда (2 и 3 май) в РЕКТОРАТ, бул.”Цар Освободител”15, южно крило, ІІ етаж, зала 41А.

Идентифицирането се извършва лично от кандидат-студента срещу показване на документ за самоличност и картона с входящия номер. Кандидат-студентите могат да идентифицират писмените си работи само веднъж. Не се дават разяснения на трети лица. Достъп до залата за идентифициране имат само оценителите, даващи разяснения и кандидат-студентът, писал работата.

На изпита се явиха 1824 кандидат-студенти. Очаква се резултатите да излязат до десет дни. Изтеглените днес теми затвърдиха тенденцията да се падат сходни с миналогодишните изтеглени теми. Управлението на Стефан Стамболов се падна на редовния изпит през 2010 г., а управлението на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян – на предварителния.

Разпределението по зали за самия изпит можете да видите ТУК. Изпитът започва в 9 ч. Ще бъдат изтеглени две теми, като кандидатите ще могат да изберат да пишат върху една от двете в рамките на 4 астрономически часа. Какви теми са се падали на изпитите в СУ пред минали години, можете да видите ТУК.

Изпитът по История на България дава възможност за богат избор от специалности. Традиционно най-желаните са тези от Исторически и Юридически факултет. Кандидат-правистите тази година вече се явиха и на предварителен изпит по Български език и литература. Оценките от изпита вече са достъпни на сайта на университета. За несполучилите кандидати на предварителните изпити, СУ организира редовна кандидатстудентска изпитна сесия. Датите на редовните изпити са: История – 14 юли 2011 и БЕЛ – 12 юли 2011 г.

Има вероятност освен това от тази година да бъда въведена и възможност за платено обучение, което ще увеличи приемът за редица желани специалности като например Право, но все още няма официално решение на университета.

Сред най-коментираните въпроси в последните дни преди изпита е кои теми ще се паднат. Кандидатите тардиционно залагат на Средновековие, което освен по-приятно и лесно е и статистически най-често падащият се период на изпитите през последните десет години. Опитът от миналата годиа обаче показа, че предварителните сметки често излизат грешни, след като през 2009 и 2010 г. последователно се падаха идентични теми на изпитите, напук на всички клишета, че щом една тема се е паднала миналата година, тази година е невъзможно това да се случи: темите за Иван Асен II по история и за Димчо Дебелянов по БЕЛ бяха доста неприятна изненада на миналогодишните изпити точно поради очакването, че няма начин да се паднат отново.

Още за кандидатстудентския изпит по История на България ТУК.

1991 година – „Любов и омраза в поезията на Христо Ботев“ – 46,5% двойки.

1992 година – „Трагичното в поезията на Яворов“ – 45,6% двойки.

1993 година – „Поетически идеи за участта на човека в творчеството на Вапцаров“ – 46% двойки.

1994 година – „Родът, личността и историята в романа „Железният светилник“ на Димитър Талев“ – 47,6% двойки.

1995 година – „Героите на Йовков в търсене на хармонията“ – 50,4% двойки.

1996 година – „Героите на Димитър Талев на кръстопътя на историята“ – 50% двойки.

1997 година – „Блян и спомен в поезията на Димчо Дебелянов“ – 50% двойки.

1998 година – „Родината, майката и любимата в лириката на Яворов“ – 48,91% двойки.

1999 година – „Домът на раздялата в повестта „Гераците“ на Елин Пелин“ – 50% двойки.

2000 година – „Човекът като творец на живота в поезията на Пенчо Славейков“ – 51,7%двойки.

2001 година – “Съмнение и спасение в поезията на Д.Дебелянов”

2002 година – “Проблемът за страданието в поезията на П.Славейков”

2003 година – “Свободата като избор в поезията на Христо Ботев”

2004 година – “ Страдание и спасение в поезията на Христо Смирненски”

2005 година – „История и избор в романа Тютюн“ (Д. Димов)
- цитати: „Който сам е себе си постигнал, той живее во вечността и малко ще да знай какво ще каже времето за него“ ( Славейков – “Сърце на сърцата”) и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ ( Ботев – “Хаджи Димитър”)

2006 година -“Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев“
-цитати: „А в свойта вяра сам не вярвам аз“ (Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“) и „Може би искате да я сразите моята вяра“ (Вапцаров – „Вяра“)

2007 година – „Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков“
- цитати: „В тъги, неволи младост минува…“ ( Ботев – „Борба“) и „Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години“ (Далчев – „Молитва“)

2008 – „Подвиг и памет в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов“

2009 – „Градът в поезията на Хр. Смирненски“ /предварителен/
- цитати: “ Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти” – Христо Ботев, „Хайдути”. Втори цитат: „Но кой ще назове честта и кой – позора?” – Пейо Яворов, „В часа на синята мъгла”.

„Самотата в поезията на Д. Дебелянов“ /редовен/
- цитати: „Как ще живеем ако не гоним измамата?“ („Мечтатели, Eлин Пелин) и „Да знаеш ти живота как обичам! / и мразя / празните / химери.“ („Писмо“, Никола Вапцаров)

2010 „Бунтът в поемата „Септември“ на Гео Милев“ /втора сесия/
- цитати: Кажи им, майко, да помнят, / да помнят, мене да търсят. (Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“)
и: И толкоз черни мисли ми тежат, / че аз не искам нищо да си спомня. („Пловдив“ на Димчо Дебелянов)
„Трагизъм и просветление в поезията на Димчо Дебелянов” /трета сесия/
- цитати: „Къде вървим, не мислим твърде, посока няма в наший път” (Иван Вазов „Линее нашето поколение”)
и: „Пустиня е сърце без идеал” (Пенчо Славейков ”Сърце на сърцата”).

2011 „Героите на Елин Пелин между страданието и надеждата“ /предварителен/
- цитати: „Пътят е страшен, но славен“ (Христо Ботев, „На прощаване“ и: „Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене…“ (Димчо Дебелянов, „Сиротна песен“).

„Героите на Елин Пелин между страданието и надеждата“ е темата, която изтегли Моника Йочева от София, на кандидатстудентския изпит по български език и литература, започнал в 09:00 часа тази сутрин.

Ако не се чувстват в свои води бъдещите студенти могат да изберат да съпоставят два цитата и да осмислят заложените в тях проблеми. Цитатите са на Ботев и Дебелянов:

„…пътят е страшен, но славен“

Христо Ботев, „На прощаване“

„Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене…“

Димчо Дебелянов, „Сиротна песен“

Втората тема изтегли Ана Мария Етова от София.

На изпита се явиха 1720 кандидата, подали заявления за първата изпитна сесия.

ИЗТОЧНИК

http://kandidatstvane-su.hit.bg/pravoksk2011.pdf